Под заглавие "Българският клуб - трън в очите на всеки македонец" най-старото сръбско проправителствено издание "Политика" публикува "анализ" за откриването на българския клуб "Цар Борис III" в Охрид. В публикацията България се определя като страна дестабилизираща РСМ, а ЕС като сила, която унижава РСМ.

Ето статията без съкращения:

Този клуб ще почита личността и делото на цар Борис III - един от основните прагматици на фашистката идеология. На България ѝ пречи, че гимназия в Македония носи името на Йосип Броз Тито.

Балканската перла. Охрид. Според епископ Николай Велимирович, центърът на християнството на Балканите. Тази туристическа роза се сдоби със свой трън, предназначен за окото на всеки горд македонец – български клуб, който ще почита личността и делото на цар Борис III, един от основните прагматици на фашистката идеология.

Кой беше цар Борис III? Един от най-близките сътрудници на Хитлер, който вкарва България в Тройния пакт и чиято армия води престъпна политика на територията на бивша Югославия, в днешните територии на РСМ и Сърбия. През 1941 г. българският парламент приема Закона за чиста нация, чийто указ е подписан именно от този монарх на 21 януари 1941 г. - три месеца преди България да се присъедини към Пакта на Хитлер, припомни пред зрителите на ТВ Сител Рашела Мизрахи, депутат в парламента на РСМ.

Думите ѝ ми напомниха за интервю със Симон Визентал - ловец на военни престъпници, който през 1988 г. във Виена ми каза следното за действията на Хитлер и подписалите неговия пакт: „Със закона за „висшата раса“ бяха създадени групи от „подчовеци“. На първо място са евреите, на второ - ромите (циганите), а на трето - славяните (сърбите). Програмата за сортиране е една и съща за евреи и роми, а на славяните е разрешено да бъдат роби. Ако прочетем какво е наредил Хитлер веднага след избухването на войната, ще видим, че полякът е трябвало да може само да брои до десет и да се подписва и нищо повече. От евреите и ромите обаче не трябваше да остане нищо. Нито култура, нито хора - нищо."

Припомняме, че наскоро в Битоля беше открит първият български клуб "Ванчо Михайлов", който също възражда фашистката идеология, а на откриването присъстваха българският министър-председател и министърът на външните работи, както и вицепрезидентът на България. Този път не присъства високопоставена държавна делегация, а само българският посланик и няколко български бизнесмени.

Николай Милков, министър на външните работи на България в служебното правителство, подчерта, че България няма нищо против факта, че клубът носи името на цар Борис III, но ги притеснява фактът, че гимназия в Македония носи името на Йосип Броз Тито, и че РСМ трябва да се откаже от това име. Да припомним, че Тито беше водач на Народноосвободителната армия, която се бори срещу фашисткия окупатор и хитлеристките зверства. Югославия с Тито начело беше на печелившата страна след края на Втората световна война. Именно под това командване са били македонските партизани, които са взели решение на АСНОМ да станат неразделна част от ФНРЮ. Ако се откажат от нея, биха поставили под въпрос своето съществуване и държавност.

На протестите в Охрид, организирани от парламентарната партия "Левица", подкрепена от най-голямата парламентарно представена македонска партия ВМРО-ДПМНЕ, граждани, носещи македонски и югославски знамена, се опитаха да пробият полицейския кордон и да се доближат до клуба. Напрежението на и без това измъчените от безкрайните искания и действия на ЕС и България хора достигна своя връх. С протестите си те показаха, че спомените за престъпленията, извършени от хитлеристкия фашизъм, са още пресни. Фашизмът и нацизмът са причинили твърде много злини на човечеството, за да бъдат лесно и бързо забравени, казаха македонците на протеста. Българските действия са пълната противоположност на спешната нужда на човечеството и съвременната политика от пълното изкореняване на стария и всеки нов фашизъм и нацизма като общ враг.

След всички удари на своя съсед Северна Македония трябва да реши как да постъпи с новото предложение на ЕС за преодоляване на българската блокада по пътя ѝ към евроинтеграция. Ако българите бъдат включени в Конституцията на РСМ като съставна част, възниква въпросът дали ще се настоява и за отказ от историята, записана в АСНОМ, което на практика би означавало отказ от държавността и идентичността както на държавата, така и на нейния народ.

Желко Шайн, коментар за вестник „Политика“/БГНЕС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase